Енциклопения на българския език

естаблишмънт

[ɛsˈtabliʃmɐnt]

естаблишмънт значение:

1. (Политология/Социология) Съвкупността от властващите елити, традиционните институции и социалните групи, които държат властта и се стремят да запазят статуквото в държавата или обществото.
Ударение
еста̀блишмънт
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ес-таб-лиш-мънт
Род
мъжки
Мн. число
естаблишмънти
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на естаблишмънт

(Политология/Социология)
  • Кандидатът се обяви против политическия естаблишмънт и статуквото.
  • Рок музиката през 60-те години беше бунт срещу естаблишмънта.

Синоними на естаблишмънт

Антоними на естаблишмънт

Как се пише естаблишмънт

Думата се изписва фонетично близко до английското произношение, като окончанието -ment се предава на български като -мънт (подобно на менеджмънт).

Етимология

Произход:Английски
Оригинална дума:establishment
Директна транслитерация на английската дума 'establishment' (установяване, учреждение, управляващ елит).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • политически естаблишмънт
  • част от естаблишмънта