статукво
[stɐˈtukvo]
статукво значение:
1. (политика/право) Съществуващото в момента положение на нещата; запазване на сегашното състояние (обикновено в политически или социален контекст).
- Ударение
- стату̀кво
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ста-тук-во
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на статукво
(политика/право)
- Партията се обяви за запазване на статуквото.
- Промяната на статуквото изисква смели реформи.
Синоними на статукво
Как се пише статукво
В българския език се е утвърдило изписването като една дума, за разлика от оригиналния латински израз.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:status quo
Директна заемка на латинския израз 'status quo' (състояние, в което [се намира нещо]), който се е превърнал в една дума в българския език.
Употреба
Чести словосъчетания:
- запазване на статуквото
- нарушаване на статуквото
- политическото статукво
Популярни търсения и запитвания за статукво
какво е статукво, статукво или статус кво, статукво или стату кво, статукво или стътукво, статукво или статокво, статукво или статукву, статус кво или стату кво, статус кво или стътукво, статус кво или статокво, статус кво или статукву, стату кво или стътукво, стату кво или статокво, стату кво или статукву, стътукво или статокво, стътукво или статукву, статокво или статукву