епитет
[ɛpiˈtɛt]
епитет значение:
1. (литература) Художествено определение на предмет или явление, което изтъква негова характерна черта и засилва емоционалната изразителност на речта.
2. (разговорно) Обидна дума или квалификация, отправена към някого.
- Ударение
- епитѐт
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- е-пи-тет
- Род
- мъжки
- Мн. число
- епитети
Примери за използване на епитет
(литература)
- В стихотворението са използвани ярки и запомнящи се епитети като 'златно жито' и 'сребърна луна'.
- Постоянните епитети са характерни за народното творчество (напр. 'гора зелена').
(разговорно)
- По време на спора те си размениха доста грозни епитети.
Синоними на епитет
Как се пише епитет
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:epitheton
От старогръцки 'epitheton' (прибавено, приложено), от 'epitithemi' (слагам върху, прибавям). В реториката и литературата означава определение, прибавено към име.
Употреба
Чести словосъчетания:
- постоянен епитет
- лепя етикети (епитети)
- цветист епитет