Енциклопения на българския език

енциклопедичен

[ɛnt͡siklopɛˈdit͡ʃɛn]

енциклопедичен значение:

1. (литература) Който се отнася до енциклопедия; който има характер на енциклопедия (сбит, справочен, обхватен).
2. (преносно) За познания или човек — който е всеобхватен, многостранен и дълбок.
Ударение
енциклопедѝчен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ен-ци-кло-пе-ди-чен
Род
мъжки
Мн. число
енциклопедични
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на енциклопедичен

(литература)
  • Издадоха нов енциклопедичен речник на българския език.
  • Статията има енциклопедичен стил.
(преносно)
  • Той притежаваше енциклопедичен ум и познаваше както изкуството, така и точните науки.

Антоними на енциклопедичен

Как се пише енциклопедичен

Думата се пише с и след ц (в корена на чужди думи, завършващи на -ция, -цизъм и др., се пише 'и'). Формата 'енциклопедически' е остаряла или русизъм, макар и срещана.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:enkyklios paideia
През френски (encyclopédique) или руски (энциклопедический). Произлиза от старогръцки: 'enkyklios' (кръгов, общ) + 'paideia' (обучение, възпитание).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • енциклопедични знания
  • енциклопедичен справочник