Енциклопения на българския език

справочен

[ˈspravot͡ʃɛn]

справочен значение:

1. (Общо) Който служи за правене на справки; който съдържа сведения, данни или информация за бърза проверка.
2. (Администрация) Който се отнася до дейността по даване на справки.
Ударение
спра'вочен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
спра-во-чен
Род
мъжки
Мн. число
справочни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на справочен

(Общо)
  • В библиотеката има богат справочен отдел с енциклопедии и речници.
  • Справочният апарат на книгата включва индекс на имената и библиография.
(Администрация)
  • Справочната дейност на институцията беше автоматизирана.

Синоними на справочен

Как се пише справочен

Грешни изписвания: справачен, спръвочен, справучен
Проверка на правописа се прави чрез формата за множествено число или членуване: справочни, следователно 'ъ' изпада и се пише променливо 'я' (неприложимо тук) или се проверява корена 'справка'.

Етимология

Произход:Руски / Български
Оригинална дума:справка
Произлиза от съществителното 'справка' + наставка '-ен'. Коренът 'прав' е общославянски, свързан с понятието за истинност и правилност, а в случая – за проверка на достоверна информация.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • справочен отдел
  • справочен апарат
  • справочна литература
  • справочна информация