Енциклопения на българския език

елегантност

[elɛˈgantnost]

елегантност значение:

1. (общо) Качество на човек или предмет, характеризиращо се с изтънченост, финес, изискан вкус и хармония.
2. (наука/логика) Качество на научно или техническо решение (доказателство, код, алгоритъм), което е просто, кратко, ефикасно и естетически издържано.
Ударение
елега̀нтност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
е-ле-гант-ност
Род
женски
Мн. число
елегантност (абстрактно съществително, рядко в мн.ч.)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на елегантност

(общо)
  • Роклята ѝ се отличаваше със своята простота и елегантност.
  • Тя се движеше с присъщата си елегантност.
(наука/логика)
  • Математическото доказателство впечатли журито със своята елегантност.

Антоними на елегантност

Как се пише елегантност

Думата завършва на наставката -ост, характерна за съществителни имена от женски род, образувани от прилагателни (елегантен -> елегантност).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:elegantia
Заета чрез френското 'élégance' или немското 'Eleganz'. Коренът е латинският глагол 'eligere' (избирам), което подсказва връзката с изискания вкус и умението да се прави добър избор.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • природна елегантност
  • елегантност в облеклото
  • модна елегантност
елегантност : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник