Енциклопения на българския език

грация

[ˈɡrat͡sijɐ]

грация значение:

1. (общо) Изящество, лекота и красота в движенията, позата или държанието.
2. (митология) В древноримската митология: всяка една от трите богини на красотата и радостта (съответстващи на харитите в гръцката митология).
3. (спорт) Състезателка по художествена гимнастика (разговорно и журналистическо наименование).
Ударение
гра̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
гра-ци-я
Род
женски
Мн. число
грации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на грация

(общо)
  • Тя танцуваше с невероятна грация, която пленяваше публиката.
  • Движенията на котката бяха изпълнени с природна грация.
(митология)
  • На картината бяха изобразени трите грации, танцуващи в кръг.
(спорт)
  • Златните момичета са нашите най-успешни грации.

Антоними на грация

Как се пише грация

Грешни изписвания: грациа, гръция, грацйя
Думата се пише с и след 'ц' (грация), а не с 'й' или 'е'.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:gratia
От латинското gratia (изящество, благосклонност, благодарност). В българския език влиза като термин за естетика и движение.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • природна грация
  • женска грация
  • трите грации
грация : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник