Енциклопения на българския език

екстровертен

[ɛkstroˈvɛrtɛn]

екстровертен значение:

1. (психология) Характеризиращ се с насоченост на психическата енергия и интереси към външния свят, общуването и социалните контакти.
Ударение
екстрове'ртен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
екс-тро-вер-тен
Род
мъжки
Мн. число
екстровертни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на екстровертен

(психология)
  • Тя е изключително екстровертен човек и обича големите компании.

Синоними на екстровертен

Антоними на екстровертен

Как се пише екстровертен

Грешни изписвания: екстравертен, екструвертен
В българския език правилната форма е с о (екстровертен), по аналогия с 'интровертен', въпреки че латинският корен е 'extra'.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:extra + vertere
Съставена от латинските корени 'extra' (навън) и 'vertere' (обръщам). Терминът е популяризиран в психологията от Карл Густав Юнг.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • екстровертен тип
  • екстровертна личност
  • екстровертно поведение
екстровертен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник