Енциклопения на българския език

екзалтираност

[ɛɡzɐlˈtirɐnost]

екзалтираност значение:

1. (психология) Състояние на силна възбуда, въодушевление или възторг; приповдигнатост на духа, често прекалена или неестествена.
Ударение
екзалтѝраност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ек-зал-ти-ра-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на екзалтираност

(психология)
  • Неговата екзалтираност по време на митинга зарази цялата тълпа.

Антоними на екзалтираност

Как се пише екзалтираност

Пише се с 'кз' (екзалтираност), а не 'кс', въпреки че при изговор може да се чува обеззвучаване. Наставката е '-ност', не '-нос' или '-нозт'.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:exaltare
Произлиза от латинския глагол 'exaltare' (издигам, възхвалявам), преминало през френски или немски в българския език. Наставката '-ност' формира абстрактно съществително за качество/състояние.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • религиозна екзалтираност
  • болезнена екзалтираност
  • изпадам в екзалтираност