езиче
[ɛˈzit͡ʃɛ]
езиче значение:
1. (облекло) Кожената или текстилна лента под връзките на обувка, която предпазва крака от триене.
2. (техника) Подвижна метална част в брава или катинар, която влиза в насрещника и заключва вратата.
3. (музика) Висящата метална част във вътрешността на камбана, която удря по стените ѝ, за да произведе звук.
4. (анатомия) Малкият мускулест израстък, висящ от задната част на мекото небце.
- Ударение
- езѝче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- е-зи-че
- Род
- среден
- Мн. число
- езичета
Примери за използване на езиче
(облекло)
- Издърпай езичето на маратонката, за да ти е по-удобно.
(техника)
- Езичето на бравата е заяло и вратата не се затваря.
(музика)
- Тежкото езиче на камбаната залюля цялата кула.
(анатомия)
- При възпалено гърло езичето може да се подуе и зачерви.
Как се пише езиче
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:език
Умалителна форма на думата *език*, образувана с наставката *-че*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- езиче на обувка
- езиче на брава
- езиче на камбана