Енциклопения на българския език

езда

[ɛzˈda]

езда значение:

1. (пряко) Действието яздене; придвижване чрез възседване на животно (най-често кон) или (по-рядко) на превозно средство (мотоциклет, велосипед).
2. (спорт) Конен спорт; дисциплина, включваща управление на кон.
Ударение
езда̀
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ез-да
Род
женски
Мн. число
езди
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на езда

(пряко)
  • Уроците по езда започват всяка събота сутрин.
  • Тя има отлична стойка при езда.
(спорт)
  • Треньорът по спортна езда изисква пълна концентрация.
  • Включи се в състезанието по обездка и прескачане на препятствия (конна езда).

Синоними на езда

Как се пише езда

Грешни изписвания: изда, есда
Думата се пише със з пред звучната съгласна д. Проверка може да се направи с глагола яздя.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ꙗздити
От старобългарския глагол ꙗздити (яздя). Сродна със староирански и балто-славянски корени, означаващи движение с превозно средство или животно.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • конна езда
  • уроци по езда
  • спортна езда
  • свободна езда

Популярни търсения и запитвания за езда

езда : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник