яздене
[ˈjazdenɛ]
- Ударение
- я̀здене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- яз-де-не
- Род
- среден
- Мн. число
- яздения (рядко)
Как се пише яздене
Грешни изписвания: язденйе
Думата завършва на -ене, тъй като е отглаголно съществително от глагол на -я (яздя).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ꙗздити
Произлиза от глагола 'яздя'. Коренът е със славянски произход, свързан със староиндийското 'yā́ti' (върви, пътува) и литовското 'jódyti' (яздя).
Употреба
Чести словосъчетания:
- уроци по яздене
- без седло