Енциклопения на българския език

единно

[ɛˈdinno]

единно значение:

1. (общо) По начин, който изразява пълно съгласие, единодушно, без различие в мненията.
2. (философия/логика) Като едно цяло, неразделно, цялостно.
Ударение
еди'нно
Част на речта
наречие
Сричкоделение
е-дин-но
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на единно

(общо)
  • Парламентът гласува единно за приемането на новия закон.
  • Всички присъстващи отговориха единно на поставения въпрос.
(философия/логика)
  • Теорията разглежда материята и енергията единно.
  • Проблемът трябва да се третира единно, а не на парче.

Как се пише единно

Грешни изписвания: едино, едйнно, единну

Думата се пише с двойно н (-нн-), защото е образувана от прилагателното име единен, което завършва на -нен. Когато прилагателното в мъжки род завършва на -нен, формите за женски и среден род, както и наречието, се пишат с двойно н.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ѥдинъ
Произлиза от старобългарската дума 'ѥдинъ' (един). Наречието се образува от формата за среден род на прилагателното име 'единен' с наставка -о.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • действаме единно
  • гласуваха единно
  • единно становище