Енциклопения на българския език

цялостно

[ˈt͡sʲaɫostno]

цялостно значение:

1. (общо) По начин, който обхваща всичко; без изключения или липси; в пълнота.
Ударение
ця̀лостно
Част на речта
наречие
Сричкоделение
ця-лост-но
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на цялостно

(общо)
  • Проблемът трябва да се разгледа цялостно, а не на парче.
  • Тя промени цялостно подхода си към обучението.

Как се пише цялостно

Грешни изписвания: цялосно, цялустно, цялостну

Думата се пише с буква т в групата от съгласни -стн-. Проверката се прави с форми, в които т се чува ясно, например цялостен или цялост.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:цѣлъ
Произлиза от прилагателното име 'цялостен', което е образувано от корена 'цял' (старобълг. 'цѣлъ' – здрав, неповреден) + наставката '-ост' за абстрактни съществителни и адйективната наставка '-ен'. Формата на наречието съвпада със средния род на прилагателното.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • цялостно решение
  • цялостно въздействие
  • цялостно обновяване