един
[ɛˈdin]
един значение:
1. (математика) Числото 1; цифрата, която означава това число; най-малкото цяло положително число.
2. (граматика) В ролята на неопределителен член или неопределително местоимение: някой, някакъв, известен (но неназован).
3. (преносно) Единствен, само този (често в съчетание с 'единствен').
4. (общо) Еднакъв, общ, неразделен.
- Ударение
- еди'н
- Част на речта
- числително име, местоимение, прилагателно име
- Сричкоделение
- е-дин
- Род
- мъжки
- Мн. число
- едни (за множествено число)
Примери за използване на един
(математика)
- Имам само един лев.
- Един плюс един е равно на две.
(граматика)
- Търсеше те един човек.
- Живееше един цар в далечна земя.
(преносно)
- Ти си ми един приятел.
- Бог е един.
(общо)
- Ние сме от един дол дренки.
- Те са с един и същ характер.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ѥдинъ
Сложен състав от *ed- (едва, само) и *inъ (един). Общославянски корен.
Употреба
Чести словосъчетания:
- един-единствен
- един вид
- един път
- още един
Фразеологизми:
- един дол дренки
- един през друг
- все едно
- едно на ум