Енциклопения на българския език

ебане

[ɛˈbanɛ]

ебане значение:

1. (вулгарно) Отглаголно съществително, означаващо извършване на полов акт.
2. (преносно/вулгарно) Действие на силно тормозене, измъчване, измама или експлоатация на някого.
Ударение
еба̀не
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
е-ба-не
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
среден
Мн. число
ебанета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ебане

(вулгарно)
  • Филмът съдържаше сцени с ебане.
(преносно/вулгарно)
  • Цялата работа беше едно голямо ебане от страна на началството.

Антоними на ебане

Как се пише ебане

Грешни изписвания: ебъне
Пише се с начално е. Като отглаголно съществително завършва на -не.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*jebati
От праславянския глагол *jebati, който има индоевропейски корен *h₃yebʰ- (влизам, прониквам). Думата е табуизирана в много славянски култури.

Употреба

Фразеологизми:
  • ебане на майката

Популярни търсения и запитвания за ебане

ебане : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник