съвкупление

[sɐfkuˈplɛniɛ]

съвкупление значение:

1. (медицина/биология) Полов акт; полово сношение между мъжки и женски индивид.

2. (остаряло/книжовно) Събиране, съединяване на части в едно цяло.

Ударение: съвкуплѐние
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: съв-куп-ле-ни-е
Род: среден
Мн. число: съвкупления

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съвкупление

(медицина/биология)

При много видове насекоми съвкуплението завършва със смъртта на мъжкия.
Насилственото съвкупление се преследва от закона.

(остаряло/книжовно)

Съвкупление на обстоятелствата.

Синоними на съвкупление

полов акт, коитус, сношение, съединение, сбор

Антоними на съвкупление

въздържание, разделяне

Как се пише съвкупление

Грешни изписвания: савкупление, съвкуплиение, съвкопление, съвкупленйе

Пише се с ъ в първата сричка (представка съ-) и в пред беззвучната к (въпреки че се чува като 'ф').

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:съвокуплениѥ

Калка от гръцки или директно образувание от представката съ- (заедно) и корен -куп- (куп, събиране). В съвременния език е запазило специализираното си биологично/медицинско значение.

съвкупление