душа
[duˈʃa]
душа значение:
1. (религия/философия) Нематериалната същност на човека, която според много религии е безсмъртна и е носител на разума, чувствата и волята.
2. (общо) Съвкупност от душевни качества, характер, вътрешна нагласа.
3. (разговорно) Човек, личност (често при броене).
4. (обръщение) Мил, скъп човек (като обръщение).
- Ударение
- душà
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ду-ша
- Род
- женски
- Мн. число
- души
Примери за използване на душа
(религия/философия)
- Той вярваше, че душата напуска тялото след смъртта.
- Очите са прозорец към душата.
(общо)
- Тя е човек с широка душа.
- Вложи цялата си душа в тази картина.
(разговорно)
- В стаята имаше десет души.
- На площада се събраха хиляди души.
(обръщение)
- Ела тук, душа, да те прегърна.
Как се пише душа
Грешни изписвания: доша
Думата се изписва фонетично. Внимава се с ударението: душа (съществително) срещу душа (глагол - мириша/душа някого).
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*duša
Свързана е с корена *duxъ (дух, дихание). Първоначалното значение е 'дихание', 'жизнена сила'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сродна душа
- продажна душа
- без душа
Фразеологизми:
- давам си душата
- душата ми излезе
- нося на душа