духане
[ˈduxɐnɛ]
духане значение:
1. (пряко) Движение на въздушни маси (за вятър) или изкарване на въздушна струя от устата.
2. (техника/занаяти) Метод за обработка на стъкло чрез вкарване на въздух в разтопената маса.
- Ударение
- дỳхане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ду-ха-не
- Род
- среден
- Мн. число
- духания
Примери за използване на духане
(пряко)
- Силното духане на вятъра счупи няколко клона.
- Духането в горещата супа помогна тя да изстине по-бързо.
(техника/занаяти)
- Майсторът показа тънкостите в духането на стъкло пред туристите.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*duxъ
Свързана с праславянския корен *duxъ (дъх, дух). Означава движение на въздуха.
Употреба
Чести словосъчетания:
- духане на стъкло
- духане на вятър
Фразеологизми:
- духане на супата