Енциклопения на българския език

дресьор

[drɛˈsʲɔr]

дресьор значение:

1. (пряко) Лице, което се занимава с дресировка (обучение) на животни, изработвайки у тях навици за изпълнение на определени действия по команда.
Ударение
дресьо̀р
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
дре-сьор
Род
мъжки
Мн. число
дресьори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дресьор

(пряко)
  • Опитният дресьор влезе смело в клетката при лъвовете.
  • Кучето се подчиняваше безпрекословно на своя дресьор.

Синоними на дресьор

Как се пише дресьор

Грешни изписвания: дресиор, дресйор, дресьур
Когато се намира след съгласна и пред гласна о, йотацията се отбелязва с ер малък (ь) и о, а не с й или и.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:dresseur
Заета от френския глагол 'dresser' (изправям, обучавам, тренирам). В българския език думата навлиза за обозначаване на специалист, който работи с животни в цирка или за служебни цели.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • цирков дресьор
  • дресьор на кучета
  • дресьор на диви животни