нахалник
[naˈxalnik]
нахалник значение:
1. (Характеристика на личността) Човек, който действа безцеремонно, безочливо и не зачита нормите на благоприличие; натрапник.
- Ударение
- наха'лник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-хал-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- нахалници
Примери за използване на нахалник
(Характеристика на личността)
- Този нахалник пререди цялата опашка.
- Не бъди нахалник, попитай първо!
Синоними на нахалник
Антоними на нахалник
Как се пише нахалник
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:нахал
Заемка от руски език (нахал), с добавена българска наставка '-ник' за деятел.
Употреба
Чести словосъчетания:
- голям нахалник
- рядък нахалник