Енциклопения на българския език

допитване

[doˈpitvanɛ]

допитване значение:

1. (общо) Действието на човек, който търси съвет, мнение или информация от някого.
2. (социология / политика) Организирано проучване на общественото мнение по даден въпрос; анкета или референдум.
Ударение
допѝтване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
до-пит-ва-не
Род
среден
Мн. число
допитвания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на допитване

(общо)
  • След кратко допитване с адвокат, той реши да не подписва.
  • Трябва ми допитване до специалист, за да реша проблема.
(социология / политика)
  • Националното допитване показа спад в доверието към правителството.
  • Резултатите от социологическото допитване бяха изненадващи.

Как се пише допитване

Думата завършва на -не, характерно за отглаголните съществителни в българския език.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:питам
Образувано от представка 'до-' (довеждане на действието до край или добавяне) + глагол 'питам' + наставка за отглаголно съществително '-не'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • обществено допитване
  • социологическо допитване
  • допитване до народа