Енциклопения на българския език

допиране

[doˈpirɐnɛ]

допиране значение:

1. (пряко) Действието по глагола допирам; осъществяване на физически контакт между два обекта.
2. (геометрия) Свойство на права или крива да има обща точка с друга крива или повърхнина, без да я пресича в тази точка.
Ударение
допѝране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
до-пи-ра-не
Род
среден
Мн. число
допирания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на допиране

(пряко)
  • При допиране на двата проводника протича електрически ток.
  • Той потръпна от лекото допиране на ръката ѝ.
(геометрия)
  • Точката на допиране на тангентата към окръжността.

Антоними на допиране

Как се пише допиране

Грешни изписвания: допиръне, дупиране, допйране
Думата завършва на -не, както повечето отглаголни съществителни в среден род.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:допирам
Отглаголно съществително име, образувано от основата на глагола 'допирам' (от праслав. *per-, *pir- 'натискам, бия') + наставката за процес '-не'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • точка на допиране
  • леко допиране
  • повърхност на допиране