Енциклопения на българския език

допадане

[doˈpadanɛ]

допадане значение:

1. (пряко) Процесът или състоянието, при което някой или нещо се харесва на другиго; пасване на вкус или предпочитания.
Ударение
допа̀дане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
до-па-да-не
Род
среден
Мн. число
допадания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на допадане

(пряко)
  • Взаимното допадане между двамата беше очевидно още от първата среща.
  • Въпросът за допадането на тази музика е субективен.

Синоними на допадане

Антоними на допадане

Как се пише допадане

Думата се пише с 'а' в наставката '-ане', тъй като произлиза от глагол от трето спрежение (допадам).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:допадам
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'допадам' (харесвам се, нравя се) чрез наставката '-не'. Коренът е общославянски 'пад-' (падам), като в този контекст значението е еволюирало към 'пасвам', 'съвпадам с вкуса'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • взаимно допадане
  • допадане на характерите
допадане : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник