Енциклопения на българския език

доминация

[domiˈnat͡sijɐ]

доминация значение:

1. (общо) Превъзходство, надмощие или установяване на контрол над други обекти, субекти или територии.
2. (биология/генетика) Явление, при което един белег или ген потиска проявата на друг.
Ударение
домина̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
до-ми-на-ци-я
Род
женски
Мн. число
доминации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на доминация

(общо)
  • Отборът показа пълна доминация през второто полувреме.
  • Икономическата доминация на една държава може да повлияе на целия регион.
(биология/генетика)
  • При кръстосването се наблюдава доминация на тъмния цвят на очите.

Антоними на доминация

Как се пише доминация

Думата завършва на -ия. При членуване не се удвоява 'и'-то.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:dominatio
От латинското *dominatio* (господство, власт), произлизащо от *dominus* (господар). В българския език навлиза чрез западноевропейските езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • световна доминация
  • пълна доминация
  • политическа доминация