Енциклопения на българския език

долчинка

[doɫˈtʃinkɐ]

долчинка значение:

1. (география / общо) Малка вдлъбнатина на повърхността на земята; малък дол.
2. (анатомия) Малка ямка върху част от тялото (напр. бузите или брадата), обикновено при усмивка (по-често наричана трапчинка).
Ударение
долчѝнка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
дол-чин-ка
Род
женски
Мн. число
долчинки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на долчинка

(география / общо)
  • Водата се събираше в малката долчинка след дъжда.
  • Пътят се виеше през полета и зелени долчинки.
(анатомия)
  • При усмивка на бузите ѝ се появяваха две чаровни долчинки.

Синоними на долчинка

Антоними на долчинка

Как се пише долчинка

Грешни изписвания: дулчинка, долчйнка
Думата се пише с о (от корена дол). Проверка: дол, долен.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:дол
Умалително образувание от *дол* (низина, падина) или от *долчина* + наставка *-ка*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сенчеста долчинка
  • долчинка на брадата