Енциклопения на българския език

документация

[dokumɛntat͡sijɐ]

документация значение:

1. (администрация/общо) Съвкупност от документи, свързани с определен въпрос, дейност, лице или техническо изделие.
2. (процес) Процесът на обосноваване или доказване на нещо с документи.
Ударение
документа̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
до-ку-мен-та-ци-я
Род
женски
Мн. число
документации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на документация

(администрация/общо)
  • Фирмата представи пълна проектна документация за строежа на моста.
  • Тръжната документация трябва да бъде подадена в срок до края на месеца.
(процес)
  • Изисква се прецизна документация на всички разходи по проекта.

Синоними на документация

Как се пише документация

Пише се с у във втората сричка (от документ). Завършва на -ция (не -ций, освен в мн.ч. родителен падеж, който не е характерен за съвременния език).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:documentatio
От латински *documentatio*, производно на *documentum* (доказателство, поука). Навлиза чрез западните езици (френски *documentation*, немски *Dokumentation*).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • техническа документация
  • медицинска документация
  • счетоводна документация