Енциклопения на българския език

довлача

[doˈvlat͡ʃɐ]

довлача значение:

1. (пряко) Влачейки, успявам да преместя нещо тежко или обемно до определено място.
2. (разговорно/преносно) Довеждам някого или донасям нещо с усилие или против волята му; донасям много неща наведнъж.
Ударение
довла̀ча
Част на речта
глагол
Сричкоделение
до-вла-ча
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Възвратна форма
довлача се
Видова двойка
довличам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на довлача

(пряко)
  • Едва успях да довлача стария диван до контейнера.
  • Кучето довлачи голям клон пред вратата.
(разговорно/преносно)
  • Защо си довлачил всички тези боклуци вкъщи?
  • Той се довлачи до работа въпреки настинката.

Антоними на довлача

Как се пише довлача

Грешни изписвания: довлека, до влача, дувлача, довлъча
Пише се слято като една дума (префикс + глагол). Глаголът е от III спрежение (влача, влачиш).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:влача
Префикс 'до-' (достигане на цел) + 'влача' (тегля по земята).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • довлача се до вкъщи
  • довлача багажа