Енциклопения на българския език

доверено

[dɔˈvɛrɛno]

доверено значение:

1. (право/администрация) Прилагателно (в ср. род): Който се ползва с доверието на някого; упълномощен.
2. (общо) Наречие: По начин, изразяващ доверие или споделяне на тайна.
Ударение
дове'рено
Част на речта
прилагателно име, наречие
Сричкоделение
до-ве-ре-но
Род
среден
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на доверено

(право/администрация)
  • Той беше нейното доверено лице по време на преговорите.
(общо)
  • Тя ми прошепна доверено, че ще напусне фирмата.

Как се пише доверено

Грешни изписвания: дуверено, доверену
Пише се с едно н, тъй като е образувано от минало страдателно причастие на глагол от II спрежение.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:вяра
Минало страдателно причастие от глагола „доверя“ (давам вяра, поверявам). Коренът е общославянски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • доверено лице
  • доверено общество