Енциклопения на българския език

набавяне

[nɐˈbavjɐnɛ]

набавяне значение:

1. (общо) Действието по намиране, доставяне или осигуряване на нещо необходимо.
Ударение
наба̀вяне
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-ба-вя-не
Род
среден
Мн. число
набавяния
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на набавяне

(общо)
  • Набавянето на необходимите документи отне повече време от предвиденото.
  • Фирмата отговаря за набавянето на суровини за производството.

Антоними на набавяне

Как се пише набавяне

Грешни изписвания: набавяни, нъбавяне, набъвяне
Като отглаголно съществително от среден род, завършва на -не.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:набавя
Отглаголно съществително име, образувано от глагола „набавя“ чрез суфикс „-не“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • набавяне на средства
  • набавяне на информация
  • трудно набавяне