Енциклопения на българския език

дистанционен

[distɐnt͡siˈɔnɛn]

дистанционен значение:

1. (пряко) Който се намира, извършва или действа от разстояние, без пряк физически контакт.
2. (образование) Форма на обучение или работа, при която участниците не присъстват физически на едно място, а комуникират чрез технологии.
Ударение
дистанцио̀нен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
дис-тан-ци-о-нен
Род
мъжки
Мн. число
дистанционни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дистанционен

(пряко)
  • Включих телевизора с дистанционното управление.
  • Системата позволява дистанционен контрол на достъпа.
(образование)
  • Университетът предлага дистанционен курс по маркетинг.
  • През последната година преминахме на изцяло дистанционен режим на работа.

Как се пише дистанционен

Думата се подчинява на правилото за двойно н. Тъй като в м.р. ед.ч. завършва на -нен (дистанцион-ен), в ж.р., ср.р. и мн.ч. се пише с двойно н: дистанционна, дистанционно, дистанционни.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:distantia
От латинската дума *distantia* (раздалеченост, разстояние), вероятно навлязла през френски (*distance*) или руски език. В българския език се образува с наставката за прилагателни *-ен*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дистанционно управление
  • дистанционно обучение
  • дистанционен метод
  • дистанционна работа
  • дистанционен спусък
дистанционен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник