дискотека
[diskoˈtɛkɐ]
дискотека значение:
1. (развлечение) Заведение за развлечения, в което се танцува под звуците на записана музика (вместо оркестър на живо), обикновено с водещ (диджей).
2. (музика) Сбирка от грамофонни плочи или музикални записи (остаряло значение).
- Ударение
- дискотѐка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дис-ко-те-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- дискотеки
Примери за използване на дискотека
(развлечение)
- В петък вечер младежите се събраха в местната дискотека.
- Шумът от близката дискотека пречеше на съседите.
(музика)
- Той притежаваше богата домашна дискотека с джаз албуми.
Как се пише дискотека
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:discothèque
Заемка от френски език (discothèque), съставена от 'disque' (грамофонна плоча) и гръцкия корен 'thèque' (хранилище, кутия), по аналогия с 'библиотека'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- отивам на дискотека
- детска дискотека