фонотека
[fonoˈtɛkɐ]
фонотека значение:
1. (пряко) Систематизирана сбирка от звукозаписи (грамофонни плочи, касети, компактдискове, цифрови файлове и др.).
2. (архитектура / институция) Специализирано помещение или учреждение, където се съхраняват и прослушват такива записи.
- Ударение
- фонотѐка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- фо-но-те-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- фонотеки
Примери за използване на фонотека
(пряко)
- Частната му фонотека съдържа над хиляда редки джаз записа.
- Фонотеката на Българското национално радио е съкровищница на аудио историята.
(архитектура / институция)
- Студентите прекарваха следобедите във фонотеката, слушайки класическа музика.
Синоними на фонотека
Как се пише фонотека
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:φωνή + θήκη
Заемка от старогръцки език, образувана от корените φωνή (phōnē) – 'звук, глас' и θήκη (thēkē) – 'хранилище, кутия'. Аналогично на 'библиотека'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- богата фонотека
- лична фонотека
- златна фонотека