Енциклопения на българския език

дисекция

[disɛkt͡sijɐ]

дисекция значение:

1. (медицина) Разрязване на труп на човек или животно с научна, учебна или изследователска цел за изучаване на анатомичната структура.
2. (преносно) Подробен, задълбочен и критичен анализ на проблем, текст или събитие.
Ударение
дисе'кция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ди-сек-ци-я
Род
женски
Мн. число
дисекции
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дисекция

(медицина)
  • В часа по анатомия правихме дисекция на жаба.
  • Патоанатомът извърши пълна дисекция, за да установи причината за смъртта.
(преносно)
  • Авторът прави безпощадна дисекция на съвременното общество в новия си роман.

Как се пише дисекция

Думата завършва на -кция (лат. -ctio), което се изписва с кц, а не с гц. Окончанието е -ия.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:dissectio
От латинското 'dissectio', произлизащо от глагола 'dissecare' (разрязвам, разсичам). Заета в българския език вероятно чрез френски или руски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • анатомична дисекция
  • дисекция на труп
  • прави дисекция