Енциклопения на българския език

дигресия

[diˈɡrɛsijɐ]

дигресия значение:

1. (литература / реторика) Стилистичен похват, при който авторът временно се отклонява от основната сюжетна линия или тема, за да вмъкне размисли, описания или странични истории.
Ударение
дигре'сия
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ди-гре-си-я
Род
женски
Мн. число
дигресии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дигресия

(литература / реторика)
  • Романът е наситен с лирически дигресии, които разкриват душевния свят на автора.
  • След кратка историческа дигресия, лекторът се върна към основния въпрос.

Синоними на дигресия

Как се пише дигресия

Грешни изписвания: дегресия, дйгресия, дигресйя

Думата се пише с и в първата сричка.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:digressio
От латински 'digressio', означаващо 'отклонение', 'отдалечаване'. В литературата навлиза като термин за стилистичен похват.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • лирическа дигресия
  • авторска дигресия
дигресия : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник