Енциклопения на българския език

депозит

[depoˈzit]

депозит значение:

1. (финанси) Парична сума или ценности, вложени в банка или друга финансова институция за съхранение и/или получаване на лихва.
2. (търговия/право) Сума, която се дава като гаранция при наемане на вещ или имот, или като предплата за запазване.
3. (геология/медицина) Натрупване, отлагане на вещество (утайка, седимент или пласт).
Ударение
депозѝт
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
де-по-зит
Род
мъжки
Мн. число
депозити
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на депозит

(финанси)
  • Открих си срочен депозит с добра лихва.
  • Банката гарантира депозитите до определен размер.
(търговия/право)
  • Наемодателят поиска депозит в размер на един месечен наем.
  • Оставихме депозит за резервацията на хотела.
(геология/медицина)
  • В пещерата има варовикови депозити.
  • Калциеви депозити в ставите.

Антоними на депозит

Как се пише депозит

Грешни изписвания: дипозит, депузит, депозйт
Пише се с е в първата сричка (чуждица от лат. depositum).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:depositum
От латинското причастие 'depositum' (оставено, вложено), от глагола 'deponere' (слагам настрана, поверявам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • срочен депозит
  • безсрочен депозит
  • гаранционен депозит