Енциклопения на българския език

деонтология

[dɛontoˈlɔɡijɐ]

деонтология значение:

1. (философия/етика) Дял от етиката, който изучава проблемите на дълга, моралните задължения и правилата за поведение, независимо от последствията на действията.
2. (професионална етика) Съвкупност от етични норми и правила, регулиращи поведението и задълженията на практикуващите определена професия (напр. медицинска деонтология, юридическа деонтология).
Ударение
деонтоло'гия
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
де-он-то-ло-ги-я
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на деонтология

(философия/етика)
  • Кантианската етика е класически пример за деонтология.
  • Според деонтологията някои постъпки са морално задължителни, независимо от добрия или лошия изход.
(професионална етика)
  • Медицинската деонтология забранява на лекаря да вреди на пациента.
  • Нарушаване на правилата на адвокатската деонтология.

Синоними на деонтология

Антоними на деонтология

Как се пише деонтология

Пише се с е и о в началото (де-он-), следвайки гръцкия оригинал.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:deon + logos
От старогръцки δέον (deon) – 'това, което е нужно/дължимо' (родителен падеж: deontos) и -λογία (logia) – 'наука'. Терминът е въведен от Джеръми Бентам.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • медицинска деонтология
  • правна деонтология
  • етичен кодекс