Енциклопения на българския език

демоничен

[dɛmoˈnit͡ʃɛn]

демоничен значение:

1. (религия/митология) Който е присъщ на демон или е свързан с демони; дяволски.
2. (преносно) Който е много зъл, жесток или коварен.
3. (преносно) Който привлича или покорява със своята загадъчност и сила; фатален, неустоим (обикновено в мрачен смисъл).
Ударение
демонѝчен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
де-мо-ни-чен
Род
мъжки
Мн. число
демонични
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на демоничен

(религия/митология)
  • В стаята се чуваше демоничен смях.
  • Той притежаваше някаква демонична сила.
(преносно)
  • Имаше демоничен план за отмъщение.
(преносно)
  • Тя имаше демонична красота, която плашеше и привличаше едновременно.

Антоними на демоничен

Как се пише демоничен

Грешни изписвания: димоничен, демуничен, демонйчен

Коренът се пише с 'е' (демон), наставката е -ичен.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:daimon
От гръцки daimon (божество, дух), през латински daemon. Наставката -ичен оформя прилагателното.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • демоничен поглед
  • демонична страст
  • демоничен смях