Енциклопения на българския език

девичество

[dɛviˈtʃɛstvo]

девичество значение:

1. (Пряко) Периодът от живота на младо момиче, преди да стъпи в брак; моминство.
2. (Преносно) Състояние на непорочност, девственост.
Ударение
девѝчество
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
де-ви-чес-тво
Род
среден
Мн. число
няма (singularia tantum)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на девичество

(Пряко)
  • Тя прекара своето девичество в манастирско училище.
  • Спомените от щастливото ѝ девичество я топлиха през годините.
(Преносно)
  • Пази своето девичество и чест.

Антоними на девичество

Как се пише девичество

Пише се с 'ч', произлизащо от 'девица'. Наставката е '-ество'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:дѣвица
Произлиза от съществителното 'девица' + наставката за абстрактни съществителни '-ество'. Коренът е свързан с индоевропейски форми за кърмене и младост.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • непорочно девичество
  • години на девичество
девичество : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник