Енциклопения на българския език

данък

[ˈdanɐk]

данък значение:

1. (финанси/право) Задължително, безвъзмездно плащане, наложено от държавата или общините върху доходите, имуществото или стоките на физически и юридически лица.
2. (преносно) Жертва, принос или цена, която се плаща в името на нещо или като последствие от нещо.
Ударение
да̀нък
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
да-нък
Род
мъжки
Мн. число
данъци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на данък

(финанси/право)
  • Тази година данъкът върху недвижимите имоти бе увеличен.
  • Фирмите са задължени да внасят корпоративен данък.
(преносно)
  • Всички плащаме своя данък на старостта.
  • Градът плати тежък кървав данък по време на войната.

Как се пише данък

Думата съдържа подвижно ъ. В множествено число гласната изпада: данък -> данъци.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:данъ
Произлиза от старобългарската дума *danъ (това, което се дава), свързана с глагола 'дати' (дам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • данък добавена стойност
  • данък печалба
  • подоходен данък
  • данък сгради
Фразеологизми:
  • плащам данък обществено мнение
данък : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник