гърча
[ˈgɤrt͡ʃɐ]
гърча значение:
1. (медицина/физиология) Предизвиквам неволни, резки съкращения на мускулите (спазми) у някого; изкривявам тялото или лицето в неестествена поза.
2. (преносно) Подлагам някого на силен натиск, тормоз или мъчения (физически или психически).
3. (възвратно (гърча се)) Извивам се, мятам се от болка или неудобство; лазя в краката на някого (преносно - унижавам се).
- Ударение
- гъ'рча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- гър-ча
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- гърча се
- Видова двойка
- сгърча
Примери за използване на гърча
(медицина/физиология)
- Силната болка гърчеше лицето му в ужасна гримаса.
- Токът го удари и започна да го гърчи.
(преносно)
- Началникът ги гърчи с работа до късно вечерта.
(възвратно (гърча се))
- Ранното животно се гърчеше в прахта.
- Не искам да се гърча пред шефа за повишение.
Синоними на гърча
Антоними на гърча
Как се пише гърча
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:гърч
Произлиза от съществителното 'гърч' (спазъм). Коренът е сродни с думи, означаващи свиване, сбръчкване (срв. 'бръчка', 'гърка'). Сродна със сърбохърватското *grčiti*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- гърча се от болка
- гърча се от смях