грунт
[ɡrunt]
грунт значение:
1. (изкуство/строителство) Първичен покривен слой (специален състав), който се нанася върху платно, стена или метал, за да подготви повърхността за боядисване и да осигури по-добро сцепление.
2. (геология/строителство) Съвкупност от скални или земни маси, които служат за основа на строеж или съоръжение; почва.
- Ударение
- гру̀нт
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- грунт
- Род
- мъжки
- Мн. число
- грундове
Примери за използване на грунт
(изкуство/строителство)
- Художникът нанесе бял грунт върху платното преди да започне картината.
- Металните парапети трябва да се обработят с антикорозионен грунт.
(геология/строителство)
- Слабият насипен грунт изисква по-дълбоки основи на сградата.
- Изследването на грунта показа наличие на подпочвени води.
Синоними на грунт
Как се пише грунт
Думата завършва на т в основна форма (проверка: грунтът). Формата 'грунд' (с 'д') се среща често под влияние на немския оригинал, но според официалния правописен речник правилната форма е грунт (за материал/слой) или се допуска дублетност в зависимост от контекста, но грунт е утвърдената академична форма.
Етимология
Произход:Немски
Оригинална дума:Grund
Заемка от немски, означаваща 'основа', 'почва', 'дъно'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дълбок грунт
- нанасям грунт