Енциклопения на българския език

грешница

[ˈgrɛʃ.ni.t͡sɐ]

грешница значение:

1. (религия) Жена, която е извършила грях, нарушила е религиозните или нравствените закони.
2. (разговорно) Жена, която е допуснала грешка или виновна постъпка в ежедневието.
Ударение
грѐшница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
греш-ни-ца
Род
женски
Мн. число
грешници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на грешница

(религия)
  • В притчата се разказва за разкаялата се грешница.
  • Църквата призовава всеки грешник и всяка грешница към покаяние.
(разговорно)
  • Тя се чувстваше като грешница, защото забрави рождения ден на майка си.

Синоними на грешница

Антоними на грешница

Как се пише грешница

Грешни изписвания: грешниса, грешнйца

Думата се пише с щ (от звукосъчетанието ш+т, макар тук да е корен греш-, исторически свързан с палатализация). В случая коренът е греш- (от грях), а наставката е -ница.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:грѣшьница
Произлиза от съществителното 'грях' (старобълг. грѣхъ) + наставката за деятел от женски род '-ница'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • разкаяла се грешница
  • велика грешница
грешница : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник