Енциклопения на българския език

горча

[gorˈt͡ʃa]

горча значение:

1. (сетива) Имам горчив вкус; предизвиквам усещане за горчивина при вкусване.
2. (преносно) Предизвиквам чувство на скръб, обида или разочарование.
Ударение
горча̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
гор-ча
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
II спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на горча

(сетива)
  • Това лекарство много горчи.
  • Бадемите понякога горчат.
(преносно)
  • Истината често горчи.
  • Споменът за загубата още му горчи.

Синоними на горча

Антоними на горча

Как се пише горча

Грешни изписвания: гурча

След ч се пише а, а не 'я', съгласно правилата за правопис след шушкави съгласни.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:горчив
Свързано с 'горчив' и старобългарското 'горъкъ'. Произлиза от корен, означаващ 'горя' (усещане за парене) или 'мъка'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • горчи като хинин
  • горчи ми в устата

Популярни търсения и запитвания за горча