Енциклопения на българския език

горнище

[ˈɡɔrniʃtɛ]

горнище значение:

1. (облекло) Горната част на дреха, обикновено когато тя се състои от две части (напр. анцуг, бански, пижама).
2. (обущарство) Горната част на обувка, която покрива крака (без подметката).
Ударение
го̀рнище
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
гор-ни-ще
Род
среден
Мн. число
горнища
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на горнище

(облекло)
  • Купих си само горнището на банския, защото долнището ми ставаше.
  • Той беше облечен с горнище на анцуг и дънки.
(обущарство)
  • Подметката е здрава, но горнището на ботуша е напукано.

Синоними на горнище

Антоними на горнище

Как се пише горнище

Грешни изписвания: горниште, гурнище, горнйще
Буквата щ се използва за звукосъчетанието 'щ' (шт). Пише се с о (от горе).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:горе
Произлиза от наречието 'горе' -> прилагателното 'горен' + наставката за място/предмет '-ище'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • горнище на анцуг
  • горнище на бански