гледач
[glɛdatʃ]
гледач значение:
1. (Професии / Бит) Човек, който се грижи за някого или нещо (най-често за животни или болни хора).
2. (Фолклор / Разговорно) Ясновидец, гадател; човек, който 'гледа' (предсказва) бъдещето.
- Ударение
- гледа̀ч
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- гле-дач
- Род
- мъжки
- Мн. число
- гледачи
Примери за използване на гледач
(Професии / Бит)
- Той работи като гледач на лъвовете в зоологическата градина.
- Наехме гледач за възрастния ми дядо, защото не може да остава сам.
(Фолклор / Разговорно)
- В селото имаше стар гледач, при когото хората ходеха за съвет.
- Тя отиде на гледач, за да ѝ каже дали ще се омъжи скоро.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:гледам
От глагола 'гледам' + наставка '-ач', формираща име на деец (nomena agentis).
Употреба
Чести словосъчетания:
- гледач на деца
- гледач на животни