Енциклопения на българския език

болногледач

[bolnoɡlɛˈdat͡ʃ]

болногледач значение:

1. (медицина) Лице, което професионално се грижи за болни хора в болнично заведение или в домашни условия (обикновено без висше медицинско образование).
Ударение
болногледа̀ч
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бол-но-гле-дач
Род
мъжки
Мн. число
болногледачи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на болногледач

(медицина)
  • Наеха денонощен болногледач за възрастния си баща.
  • Работата на болногледача изисква много търпение и физическа сила.

Синоними на болногледач

Как се пише болногледач

Сложните съществителни имена, образувани от две основи със съединителна гласна (в случая -о-), се пишат слято.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:болен + гледам
Сложна дума, образувана от основите на 'болен' (съединителна гласна -о-) и 'гледам' (грижа се) + суфикс за деятел '-ач'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • личен болногледач
  • курс за болногледачи
болногледач : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник