Енциклопения на българския език

генеалогия

[ɡɛnɛaˈɫɔɡijɐ]

генеалогия значение:

1. (История) Спомагателна историческа дисциплина, която изучава произхода, приемствеността и родствените връзки на фамилии и родове.
2. (Биология) Систематично описание на произхода на растителни или животински видове.
Ударение
генеало̀гия
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ге-не-а-ло-гия
Род
женски
Мн. число
генеалогии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на генеалогия

(История)
  • Той посвети години на изучаването на своята генеалогия, за да открие корените на прадедите си.
  • Кралската генеалогия е щателно документирана в държавните архиви.
(Биология)
  • Генеалогията на този животински вид показва връзка с изчезнали праисторически хищници.

Как се пише генеалогия

Думата се изписва с а в средата (генеалогия), тъй като произлиза от гръцката основа genea, а не следва модела на думи като биология или геология.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:genealogia
Заета чрез руски или запалноевропейски езици от старогръцката дума γενεαλογία (genealogia), съставена от γενεά (genea) — 'род, поколение' и λόγος (logos) — 'слово, наука'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • генеалогия на морала
  • дълбока генеалогия
  • генеалогично дърво
генеалогия : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник