Енциклопения на българския език

гадаене

[ɡɐˈdaɛnɛ]

гадаене значение:

1. (общо) Действието по глагола 'гадая'; процес на предсказване на бъдещето или разкриване на скрито знание чрез ритуали, интуиция или тълкуване на знаци.
2. (преносно) Правене на предположения без наличие на достатъчно факти; налучкване.
Ударение
гада̀ене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
га-да-е-не
Род
среден
Мн. число
гадаения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на гадаене

(общо)
  • Гадаенето на кафе е популярна традиция на Балканите.
  • Тя се занимаваше с гадаене на карти Таро.
(преносно)
  • Отговорът на задачата не изисква гадаене, а логика.
  • Всичко това е само празно гадаене.

Антоними на гадаене

Как се пише гадаене

Грешни изписвания: гадаяне, гъдаене, гадъене

Думата е отглаголно съществително от гадая. Наставката за образуване е -ене (за глаголи от I и II спрежение) или -ане (за III спрежение, когато основната гласна е 'а'). Въпреки че 'гадая' завършва на -я, при образуването на съществителното се използва формата -ене поради мекостта и историческия развой.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:гадати
Произлиза от старобългарския глагол 'гадати' (предполагам, мисля, отгатвам). Коренът е сродство с общославянското *gad-.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • гадаене на ръка
  • гадаене на кафе
  • гадаене на боб