вярност

[ˈvʲarnost]

вярност значение:

1. (етика) Качество на човек, който е предан, постоянен в чувствата и задълженията си; лоялност.

2. (техническо/научно) Точно съответствие с оригинала или с истината; липса на грешки или изкривявания.

Ударение: вя̀рност
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: вяр-ност
Род: женски
Мн. число: вярности (рядко)

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на вярност

(етика)

Кучетата са символ на безрезервна вярност към стопанина.
Тя се закле във вечна вярност на съпруга си.

(техническо/научно)

Вярността на превода беше потвърдена от експерт.
Проверяваме вярността на изчисленията.

Синоними на вярност

преданост, лоялност, постоянство, точност, истинност, достоверност, правилност

Антоними на вярност

измяна, предателство, невярност, грешка, неточност

Как се пише вярност

Грешни изписвания: верност, вярнуст

Прилага се правилото за променливото Я. Тъй като 'я' е под ударение и следващата сричка съдържа твърда гласна (о), то се пише и изговаря като я (не преминава в 'е').

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:вѣра + -ость

Абстрактно съществително, образувано от прилагателното 'верен' (корен 'вяра') с наставката -ост.

Употреба

Чести словосъчетания:

съпружеска вярност
висока вярност (на звук)
клетва за вярност